A lot of hope in a one man tent 
There"s no room for innocence 
Take me home before the storm 

Преди време, преди около два месеца, една житейска история преобърна света ми. Аз, която винаги съм вярвала в надеждата, че след лошото идва хубаво, бях сломена. Не можех, и все още не мога, да повярвам, че живота може да бъде толкова же...

Всяка зима имаме проблеми с тока - ЧЕЗ спират всяка вечер поне по 5 пъти за около 5-10 мин тока в целия квартал. Като гледам не сме единствени с този проблем. Ето инициатива за подаванена жалба. Който иска и не е доволен от обслужването,...

Възрастните жени, дето четат любовни романи, изживяват разказите в главите си.
Чудя се остарях ли до толкова, че да ми останат само въздишките.

"Не ми е тъжно. Просто ми е празно.
И точно за това ми се мълчи.
Отдавна вече всичко съм разказала.

Година на равносметка, разочарования и болка. Но и година, донесла най-голямата радост в живота.
Понякога искам да се върна назад, в безгрижието. Когато сама съм си била достатъчна, когато родителите ми бяха здрави, а приятелите –...

Бременността е същото като да си напушен. Хормоните, както и тревата, те удрят по слабите ти места. Нереалността, породена и от двете, за някои е весела, за други тъжна, за трети отчайваща. Но докато едното те пуска максимум до час, то д...

Аз: Толкова ли съм зле?
Той: Напротив.
Аз: Тогава защо ми е толкова трудно и съм толкова отчаяна?

Казват, че най-тъмно е преди изгрев. Моята нощ трае 6 месеца. В момента по-тъмно не знам може ли да стане. Губя надежда. Уж в природата има постоянни цикли. Е при мен просто зацикли. Не знам хормони ли са или какво, но такова отчаяние не...

Изминаха три години от онзи ден, в който аз бях адски щастлива. Онзи ден, в който се престраших и направих едно от най-хубавите неща за себе си. Спомням си трепета и вълнението и се усмихвам. Спомням си щастието.
Дано отново имам такива д...

А знаете ли за вътрешните въпроси? И за изтощението от постоянното им задаване? А за страха? Кой може да пише за страха? Защо е толкова голям и така строява живота на хората, върти ги на малкия си пръст и чертае съдбата им.
Когато обичаме...

Не можех да пиша известно време. Бях в болница, за пореден път (не искам да споделям защо за момента, здрава съм и всичко е наред). Никога не бях лежала, а за последните три месеца 3 пъти. Страх и пак страх. Нагледах се и се наслушах на ...

От известно време все мисля за тук. Искам да пиша, да споделям, да се радвам. Но се губя някъде.
Поради обясними причини не ходя на работа от три месеца. Всекидневната самота не води до нищо хубаво. Освен вглеждането в тялото и създаване...

На прага на поредната пролет. Между ядрена криза и война. Аз все очаквам онова пробуждане. Онези прекрасни месеци април и май - когато паденията са болезнени, а възходите неповторими. Най-хубавите месеци в живота ми винаги до сега. Зелен...

Тези дни съм яхнала метлата. Ясно е, че не всичко ми е цъфнало и вързало, та причини за това бол.
И понеже това ми състояние ме кара да съм яко хейтър (да, и аз не харесвам английските думи - т.е. да мразя всичко около мен) ми се иска да ...