Прочетен: 3312 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 07.12.2007 22:41
Студентка съм от 2000 година. Вече 7 години. Да, дълъг период. Малко като вечния студент. Но при мен в тези години се включват две образования, с почти една година пауза преди дипломиране. Ама аз съм на принципа – за никъде не бързам. Ето и нещата, които установих за мен през тези години:
1. Определно тези години не бяха най-хубавите за мен. Нито видях какво е студентски живот, нито студентски стол, нито студентски купон. Може би защото съм от София и си учех в София. За което малко ме е яд, защото не усетих много неща, за които хората говорят – нито денонощните купони в общежитията, нито мизерията, нито студа.
a. Това обаче не значи, че не се борех за стипендия
b. Не значи, че не посещавах Студентски град – направо се сцепвах от обиколки и дискотеки – то не беше Строежа, не беше Джим Бим, не беше едно кадето текилата ти беше по 20ст, т.е. винаги на промоция.
2. На колеги не случих. Тук специално говоря за първия университет – е то направо да удариш единия, да падне другия. Положението беше мноого повече от трагично. До края почти не си обелвах и дума с тях, освен лекции и протоколи. Все пак имам приятелка от там. Единствената свестна.
3. Спасението ми бяха едни момчета от горните курсове (разбира се софиянци – което оправдава липсата на купони по общежитията). С тях бяхме – барабар Петко с мъжете. Постоянно се наливахме с бира в близкото даскало и мнооого се забавлявахме. В какви състояния съм ходила на лекции ... след като се оказа, че механиката я разбирах от раз.. Ама това докато се освестя .. След това никакъв спомен... Луди млади J
4. На 8-ми декември никога не съм била с колеги – това става дума и за двата университета. Винаги съм била с колеги на моите приятелки. Не знам аз ли не се вписвах в компанията на моите състуденти, те ли не ме харесваха. Ама не се получаваше и това си е.
5. Един единствен път съм спала в студентски град, а може и два да са – и то защото трябваше да пишем групово някъв проект. Беше си направо тръпка. Като девственица пред нещо ново.
6. Поне в новия университет случих на яки хора. Ама то и затова се записах – да си разнообразя ежедневието, да се запозная с нови хора и така между другото да изкарам и диплома. Винаги съм смятала, че най-лесното нещо е да се учи. Ако някой ми плащаше за това, т.е. не ми се налагаше да ходя на работа, мога и до професор да стигна.
7. Правя правописни грешки, защото съм инженер, а не филолог (дори не съм сигурна дали и тази дума написах правилно).
Така че, за мен студентските години са bullshit, а high school rules!
В навечерието на Кръстовден...
Проблемите на земята в навечерието на 21...
07.12.2007 22:48
та мизарията в студентството не е нещо, за което можеш да съжаляваш, но самостоятелният живот през годинките в унито са най-сладкият период, особено ако си соло, т.е. няма рениви половинки, които да сдухват ситуацията.
извън топика:)
то това техническия университет не е като за хора:)
спомних си едни купони, в които идваха моми от ту ... мъка, досущ като във вицовете.
минаха години, аз се забих с една програмистка от ту. русо, синеоко, хубаво, стройно и умно момиче. като приказка и анти - виц едновременно.
мина време, друга инженерка.
разговор с другар за програмистките и админките - то сега има и гоцки програмистки, ама админките са майка плаче.
съвсем извън топика
ама вие какво правехте за да се борите със славата на ту и жените му?:)