Не вярвам в споделената любов. Винаги единия има повече чувства от другия.

Дали някога ще бъда оборена?

Дали някога ще ми се докаже, че съществува?

Дали хората се намират?

Нещо съм се размекнала. И ми минава такива мисли през главата.

Какво като на единия чувствата са повече от на другия. Нали и двамата ги имат. То любовта не е съревнование и сметки кой колко взел и дал.
Типично феминистско изказване.

a i dali "spodelena" zna4i da ima ednakvi 4uvstva i ot dvete strani? 4uvstvata ne mogat da se manipulirat, za da budat izravneni - ili su6testvuvat ili - ne! ili se zadovolqvame s tova, koeto ni se predostavq i jiveem s nego ili produljavame da tursim ne6to, koeto pove4e ni udovletvorqva. a horata opredeleno se namirat..., ako pojelaqt.

има я.Дори еко чувствата на единия са една идея по-силни това не означава липса на споделеност.Кръгонрата на една връзка е такъв,че в един момент единият може да обича по-бурно, в друг етап-другият, а ако нещата продължат-тогава се получава синхрон на чувства и отношения.Има го, познавам го.

Може би любовта понякога не е еднакво силна от двете страни. Но това не е кантар, това са чувства! Дори да ти се струва, че отсрещният "дава" по-малко от теб, бъди щастлива. Защото щастието е в това ти да обичаш....

ще се стигне и до "тънката част" ;-)

Ще бъдеш оборена и ще повярваш в нея, когато (и ако) те сполети споделената любов.. Така е с всеки.

Поздрави!

П.С. Иначе- и аз мисля като benra. И аз я познавам и вярвам в нея..

Прекрасна песен.. Много я обичам :)
Том Йорк и Пи Джей Харви... Мммм..