Тази нощ се събудих в ужас. Сърцето ме болеше. Болката беше физическа. Стомаха ми се беше свил. Представих си всичко най-лошо. Представих си как всичко отлита. Представих си празнината, самотата, мъката. Задушавах се в леглото и не знаех какво да направя. Знаех, че не трябва да мисля в този момент емоционално. Че трябва да чакам. А това още повече ме убиваше. Беше тъмно навсякъде. Тъмнината беше покрила всичко – навън, вътре в стаята, вътре в мен. Прииска ми се да запаля цигара. Но болката в главата ми ме спря. Мислех си КАК ще започна отново от начало. КАК ще събера отново силите си. КАК ще имам доверие. Любовта е най-силна, когато те кара да страдаш. Не искам любов. Искам да живея без нея. Не мога повече да страдам така. Най-лошото е, че след такива нощти се събуждаш и живота продължава. А в този момент не искаш нищо друго освен да изчезнеш. Да няма после. С неистови услия заспах. Сънувах стария си дом. Сънувах как спи спокойно. А аз се наслаждавам отново на дома си. Усетих спокойствие. И носталгия. Плаче ми се. Съсипах всичко. . . . Сутринта станах с огромни черни кръгове под очите...

 

още същинска
съща кат вчера
вчера кат утре
утре отново
пак там на пътя
пътя пазарен
пътя човешки.

http://www.youtube.com/watch?v=ZB3sd2BAxys&feature=related

не се бори ... остави страданието да те завладее
така ще изкупиш вината в себе си и ще продължиш по-силна и сигурна

Отвратително е. Когато си казваш "не искам да обичам вече, не мога да понасям болката". Но тя не си отива, нито любовта, нито болката. Трябва време. Кураж.... hugs

кафе с мляко винаги дава друг поглед на нещата. Идва пролет.

Ti li si momi4eto na snimkata. Ehaaa. Da se vliubi 4ovek :-)
(No vse pak na snimkata niama 4erni krugove pod o4ite.)

Къде са добрите, стари, весели постинги за ебане - твоята визитна картичка в Блог.бг?

бих се запознал с нея с удоволствие

ако те ритна със ски обувка че ти направим и синьо-морави кръгове под очите

soho is virgin!