Три са основните страхове при хората:

-          Страх от смъртта

-          Страх от загуба на контрол (лудостта е най-висшата форма на загуба на контрол)

-          Страх от несигурността

 

Във всеки един човек са заложени и ги изпитва в един или друг момент от живота си. При някои хора тези страхове са толкова силни, че блокират сетивата им. И съсипват живота им.

Но сега не искам да говоря за страховете. А за местата каращи ни да се чувстваме сигурни.

Има един дом, който посещавах на няколко пъти. В него се е запазил уюта, който помня от детството ми. Топлите дивани, цветята, възглавниците и одеялата. Не мога да обясня енергията, която завладява там. Но там всички страхове изчезваха.

На няколко пъти ми се искаше просто да легна с чаша топло мляко, да се завия и така да заспя. Без да ми се стяга стомаха или да чувствам ръцете си като кашкавалени.

Да се събудя на другата сутрин и да ми мирише вкусно на пържени филийки.

Липсва ми детството ми. И топлината и сигурността.

Дали не пораснах прекалено бързо?

страхът от самота и изоставяне е много по силен от другите страхове.
:)

Да, това е страхът от несигурността. За всеки човек всеки един от страховете се проявява в даден етап от живота му. За мен най-силен е втория за момента :))

Изправям се пред страховете си и се чувствам сигурна, когато любимите ми същества са около мен и се усещам в сърцата им.Малко е тъжно, но когато отида на гробища, всичките ми страхове изчезват.

моя съвет е да палнеш един масур.
или ще ти подейства като нощна шапчица или параноята ще бъде твоя спътник за следващите няколко часа. ако ти се случи второто, значи имаш нужда от золофт

ама това дупе на снимката ще го изям!

Какви неграмотни коментари на неграмотен постинг.

Аз мисля, че страхожете при хората са доста повече.
И с възраста растат и те. Не се шашкай, а създай уют в
душата си, а след време и свой собствен уютен дом. Няма да ти е трудно щом познаваш чувството. Успех, хубав постинг...

Българите растат прекалено бавно.
Пържените филийки са за всички, не само за децата. Това не е част от порастването, да те лишат.

http://www.bgpetition.com/anti-islamizatzia/index.html

горе главата, soho! само глупаците не се страхуват от нищо

Това са мечтаните моменти които повече няма никога да преживееш,а при теб те са били много ярки и много красиви-затова и не са избледнели.А това че си ги спомняш е мечтата да ги преживееш отново

Всеки пораства - едни по-бързо, други по-бавно. Детството е прекрасно, но не е добре човек да живее в миналото си. Разбира се връщането там е неизбежно, но да не се прекалява. Поздрави :))

Вярно е-все пак сме големи хора!