Участвах в разговора на едно момче. Сега завършва техникум. Работи, за да си плати бала. Каза, че при него работят главно ученици. Втрещих се. От това, че на тази възраст той седи на училище, после тича на работа. А понякога пропуска училището, за да отиде на работа. Оказа се, че някои ученици дори не ходят по цяла година на училище, и на края се явяват на изпит, за да завършат годината. Някои работят от нужда, други просто, за да имат повече пари. При всеки различно. Преди години, по времето на нашите родители, се е започвало работа чак след като завършат висшето си образование. По мое време се започваше работа след завършване на гимназия, съвместно със студентството. Е да, винаги е имало изключения. А сега? С това ранно съзряване какво ни чака? Какво чака младите поколения? Нашите деца? На по 25-30 години, стресирани от живота, вложили всичко в работата си, все по–малко създаващи семейства. Лекуващи стреса с алкохол или наркотици. Антидепресантите, заради всякакъв вид разстройства – от паническо до депресия, всичките от стреса, ще бъдат най-лекото, което ще ги спасява. Как да живеем нормално и до дълбоки старини? Как да не се побъркаме млади?

Става все по-трудно... и аз работя от ученическа възраст /само вакнциите, а после като завърших - постоянно/, но такава е ситуацията. :) При всеки е различно, някои могат да ги издържат, други не... това е положението :)

отиде с техен приятел да му изберат костюм за бала, сохо, а онзи ден той се върна от гърция за матурата вчера. беше на работа, за да си спечели пари за бала.
майка му и баща му още са там и нямат възможност да си дойдат.
едва ли се женят по рано. животът не им го позволява. моето поколение се женехме рано, защото тогава не мислехме за стандартите.
:)

Не, въпросът в заглавието си има отговор - страшно. Но не онова страшно, дето беше "СТрашно иье, пот ми тиче...", не не работата е страшното, а това, което следва - неграмотността, недоучеността, ранната умора...Бананова република, бананова страна, страна с уморени, болни деца и големи приказки за евробъдеще...Страна, която 20 години не може да създаде ралботещи механизми и народ, който 20 години се самозалъгва със светло бъдеще за 800 дни или за бъдеще докарано от бицепсите на поредния Политгерой, зовящ за Ред иЗаконност или ругаещ Държавата за всичко, което се случва в поверения му град, като че ли той не е част от нея или на едно младо интелектуалче, което не познава друго освен онези, с които е почивал в прекрасни станции преди 89, усмихващ се нелепо и превърнал рекламата в място за изява на нереализирали се другаде негови връстници, макар и воден от добри, щото за справедливост, помисли. Страшно е, защото две понятия не работят НАРОД и ДЪРЖАВА - едните понеже се трудят единствено за НАСЪЩНИЯ СИ и не изпитват други важни потребности, а ДЪРЖАВАТА - понеже се гради от тези дето въобще не са се трудили, изпълзели са нагоре по стълбицата, окопали са се и напълно са погубили в себе си духа - В ИМЕТО НА НАРОДА.
НЕ САМО СТРАШНО, НО И СТРАШНО МИ Е...НА МЕН просто един от многото, образован преди.

Не, въпросът в заглавието си има отговор - страшно. Но не онова страшно, дето беше "СТрашно иье, пот ми тиче...", не не работата е страшното, а това, което следва - неграмотността, недоучеността, ранната умора...Бананова република, бананова страна, страна с уморени, болни деца и големи приказки за евробъдеще...Страна, която 20 години не може да създаде ралботещи механизми и народ, който 20 години се самозалъгва със светло бъдеще за 800 дни или за бъдеще докарано от бицепсите на поредния Политгерой, зовящ за Ред иЗаконност или ругаещ Държавата за всичко, което се случва в поверения му град, като че ли той не е част от нея или на едно младо интелектуалче, което не познава друго освен онези, с които е почивал в прекрасни станции преди 89, усмихващ се нелепо и превърнал рекламата в място за изява на нереализирали се другаде негови връстници, макар и воден от добри, щото за справедливост, помисли. Страшно е, защото две понятия не работят НАРОД и ДЪРЖАВА - едните понеже се трудят единствено за НАСЪЩНИЯ СИ и не изпитват други важни потребности, а ДЪРЖАВАТА - понеже се гради от тези дето въобще не са се трудили, изпълзели са нагоре по стълбицата, окопали са се и напълно са погубили в себе си духа - В ИМЕТО НА НАРОДА.
НЕ САМО СТРАШНО, НО И СТРАШНО МИ Е...НА МЕН просто един от многото, образован преди.

мойта първа работа беше на 14 години, после в гимназията бачках по месец-два летата, за да запълвам с брат ми семейния бюджет. не съжалявам честно казано. такива бяха обстоятелствата. сега си бачкам без да се претоварвам, вярно не е много, но ми е достатъчно според нуждите. а те не са чак толкова големи напоследък. стреса иначе е налице и аз сам съм си виновен за него в повечето случаи:)))
занапред пак ще си има хора, които тръгват на работа от малки и такива, които няма нужда да го правят. пък и както каза Сохо, някои бачкат за да имат повече пари. в случая ми е тъжно, че доста от тях бачкат за да си купят нов джиесем, хубава дрешка за бала и да си наемат кола, колкото да се почувстват някой за една вечер, а те нещата не стават по този начин. може и да бъркам разбира се. и в двата случая поздрав с това, което слушам сега:
http://www.youtube.com/watch?v=_M9muYyYxhI&feature=PlayList&p=DFE6582C005693AE&index=125#

по мое време на бал се ходеше с костюм конфекция, куверт 20 лева, и един букет цветя за учителката.
сега се ходи с костюми по поръчка, с лимузини, видеооператор тича след него, па ресторант, па дискотека след това (във ВИП сепаре), па втори бал на слънчев бряг...
да не са луди техните да му дават пари за такива изгъзици - като иска, да работи да си спечели. аз съм за.

niama ni6to lo6o v tova da raboti6 ot u4ili6tna vazrast, navsiakade po sveta go praviat, samo na nas ni e trudno da sviknem s ideiata

Всяка гледна точка си има своята правота и доза истина.
И аз работя от 14 годишна.След година вече дори не само летата,а и през учебно време,дори съм ходела на училище и после на работа,няма само съботаи неделя дори,но това не ми попречи да завърша с много добър успех Езикова гимназия.
Всичко си е до човека и възпитанието.
Мен нуждата ме беше налегнала-било то за дреха,било то за учебник и какво ли не.
Не съжалявам.Изградих си ценности и навици,добих житейски опит.