Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
05.04.2011 16:06 - ...
Автор: soho Категория: Лични дневници   
Прочетен: 7631 Коментари: 5 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

От известно време все мисля за тук. Искам да пиша, да споделям, да се радвам. Но се губя някъде.

Поради обясними причини не ходя на работа от три месеца. Всекидневната самота не води до нищо хубаво. Освен вглеждането в тялото и създаването на хиляди страхове, води до депресия.

Уж всеки се оплаква, че има безработица, а аз няма с кого да се видя по цял ден. Сама съм, и с болката и със страха.

Затъвам в онова блато. Колкото и да е познато толкова е и плашещо. Но сега не мога да взема мерките, които съм взимала, а трябва да се боря сама. Страх ме е какво ще видя на дъното. Страх ме е, че огорчавам близките си. Те няма вечно да са до мен.

Искам да ми олекне и да спра да се боря и страхувам. Никога не съм вярвала на магични неща, но все повече се обеждавам, че някой ме мрази много. Не може толкова болка и страдание на едно място.

Та как ще живея, как ще се справя, как ще стана майка? Не ми се прибира, не мога да спя. Страх ме е от нощта. Страх ме е от мислите. Страх ме е от мен и неизвестното.

Както и да е. Просто исках да го излея.



Тагове:   самота,   страх,


Гласувай:
12



Следващ постинг
Предишен постинг

1. dressy - страшен
05.04.2011 18:29
е само страха
цитирай
2. darknesd - dressy е права,
06.04.2011 00:01
а и страхът се преодолява. Близките поне ВИНАГИ ще са с теб, сигурен съм. Освен това точно в такива моменти човек открива някаква стоманено-здрава частичка у себе си, която може да премине през всичко; после ще станеш по-силна от когато и да е.
Успех!
цитирай
3. virginblack - не се плаши
07.04.2011 21:43
само това не допускай. аз съм без работа на майната си от два месеца, а наън е страшно. и аз седя в нас повечето време и едва дочаквам да си взема детето от училище и мен ме налазиха паниките и страховете, и аз бях в безумна дересия след еуфорията с книгата ми, но се стегнах и заминавам пак. знаеш онзи трик нали - преди да заспиш пусни мисълта си да лети над нещо хубаво и да го искаш , ама много да го искаш. дано вселенският разум е с теб. и аз мислех, че някой много силноме мрази и не е възможна такава болка повече. в един момент мислех,че някой наитина ме е проклел,понеже каквото пипнех се разпадаше в ръцете ми. пиши, усокоява.
цитирай
4. malkiatprintz - Зная за какво говориш, Сохо. В такъв ...
08.04.2011 13:40
Зная за какво говориш, Сохо. В такъв момент, каквото и да каже човек, вероятно ще изглежда глупаво и не на място, но все пак... убеден съм, че си чувала притчата за пръстена на цар Соломон и надписа на него: "И това ще мине". Не вярвам някой да те мрази. По-скоро може би е дошъл момент в който Съдбата се е заела да ти покаже собствените ти сили и да откриеш онова, което е "на дъното", защото рано или късно трябва да го видим. Хубавото е, че обикновено накрая се оказва, че онова, "на дъното", далеч не е толкова страшно, но се изисква време, за да го разберем... Пожелавам ти ден, по-ведър от вчерашния и по-мрачен от утрешния :)
цитирай
5. bellaa - стани и се усмихни:)
11.04.2011 15:33
прегръдки от мен
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: soho
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1590836
Постинги: 328
Коментари: 3081
Гласове: 15605