Дъжд от емоции тази вечер...
 

Понякога дъждът измива сълзите...
Понякога дъждът усилва сълзите...
Всеки ден може да е последен...

*
*
*

 
Две години от първия дъх, две години от първия опит...
Моят терапевт се роди...

Аз съм добре, всички около мен не.
От къде този хаос настъпи.
И защо съм толкова безсилна да помогна.

   
 
" - Деца, защо не си играете, а седите нацупени?

Участвах в разговора на едно момче. Сега завършва техникум. Работи, за да си плати бала. Каза, че при него работят главно ученици. Втрещих се. От това, че на тази възраст той седи на училище, после тича на работа. А понякога пропуска учи...

Плачех преди да чуя новината. Плачех и след нея.
Как различно е чувстовто да плачеш от мъка и от радост. А как еднакви са сълзите.
За час живота се струва черен. В следващия миг - цветовете се завръщат. Не искам да мисля, какво щеше да бъд...

Радио се слуша главно на работа.
Първо почнахме с Мелоди. Хубаво, че почна да губи честотата си та го сменихме. То бива бива еднакви песни, ама няма и говор. Само реклами.
После преминахме на Енерджи. Е ви казвам откачих от стари дискажи...

Преди обичах да говоря.
Сега обичам да мълча.
Наблюдавам.

 
Днес е страхотен ден! Празник на празниците!
Днес се посреща пролетта!

Правя грешка, гледайки назад. Чета старите постинги и се сещам kak бях преди година.
Задушавам се.
Не знам какво искам. Правилното е да се оставя по течението. И това ще направя.