Днес съм дебела. Направо преливам. Всичко ми е тясно.
Тази нощ не спах. А грамотевиците сутринта ме довършиха.
Винаги преди заминаване ми потъват не гемиите, а целите кораби.

Скука, скука...
Часове преди отпуската е най-трудно. Да предадеш знания трупани с месеци за час, за да намалиш служебните обаждания. Не мога да хвърля телефона...
Скука, скука...

След три дни ще помахам на София.
След три дни ще се пльосна на плажа, където пясъка и морето ще се слеят с мен.
След три дни ще си сипя мента и ще съзерцавам чайките.

Вчера попаднах в един различен свят. Свят, който преди години беше мой. Свят, за който милеех всяка вечер. Свят, който ме караше да се чувствам различна. Свят, изпълнен с обич и болка, със силни емоции.
Тъмнината, музиката, хората, алко...

Има неща, които ръководят живота ми. Сентенции или изводи, до които съм стигнала сама или с помощта на хората. Тези правила (за мен) ги отстоявам, защото са на база мой личен опит.
„Всеки човек се разполага спрямо проблемите си&rd...

... нека слънцето изгрее от теб ...

Лутаници 1, Лутаници 2, Лутаници 3
На морето времето е друго. Пясъка и водата, плажното масло по тялото. Всичко е далеч.
Пържените филийки, кафето и сутрешния вестник. Усмихнатите лица.

Мамка му, бясна съм. Писна ми от всичко и от всеки. Не искам да чувам за работа, за мотори, банки и спиди, за любов, чувства, и всекви шитове.
Утре заминавам на морето. И ще ме интересува само къде да си изпържа задника и какво ново да пи...

Дори представена темата по-малко по различен начин от gahan, е доста актуална.
Хората се делим на две групи – вярващи в любовта (романтични) и не вярващи (мъртви от вътре). Както всичко в момента така и тук нещата са крайни. Няма ...

Попитах:
" Кой ще ни вземе такива? "
Отговори:

Изпитвам...
 

Лято е.
Къса пола, тънко бюстие, настръхнали зърна...

От вчера пак ме чукна хормона. Мъже, мъже, мъже... само те са ми в главата.
Омаях се със снимки, един и на десктопа си сложих. Хем аз да го гледам и да му се любувам, хем той мен да ме гледа от там.
А с този бих изпила 10 мартинита. 

Още ми е адски нервно. Знам, че да се ядосвам е да наказвам себе си ... бля, бля, бля....
Но понякога чашата прелива. На търпение, на разбиране.
Да, ок, сигурно е хубаво някой да те приема за робот. И да знае, че винаги си там, за да и...

Днес няма нищо по обсъждано от взривовете. Панирани хора не спират да говорят – кой как се е събудил, кой какво е чул, кой какво е усетил.
В такива моменти дори не ми се слушат новини. Няма да забравя изтерзаната физиономия на Лор...