Пак ме налегнаха тежките мисли. Не знам защо толкова мисля за себе си. За живота ми сега и в миналото. Поне се научих да не мисля за бъдещето. Там така или иначе няма нищо, което да се предвиди. Остава ми само да се науча да забравям и миналото и ще получа пълно съвършенство. Защото философията е да живееш в момента. Не за вчера или за утре. И двете остават само в твоето съзнание. И спокойно можеш да ги игнорираш. Та мислех си как съм си загубила най-хубавите ми години – между 18 и 24. Бях се отдала на някакви връзки с неподходящите хора. Никога не съм срещала подходящия мъж. Винаги се влюбвам не в този, който трябва. Както и тези, които се влюбват в мен не са тези, които трябва. Просто за миг се е получило нещо – поглед, внимание, жест, които са ни привлекли взаимно. И след известно време единия винаги се отдръпва. Аз не вярвам в безоблачната любов. А вярвам, че просто има човек, с който ще се допълним. Искам една страстна и емоционална връзка. Искам да се обичаме до полуда и да се караме до полуда. Искам след поредния ужасен скандал да се награбим и да правим най-хубавия и разтърсващ секс. Но това ме отклони от мислите ми – за пропуснатите години. Как може да съм била такава патка и толкова много да се опаря, че сега да не може никой с нищо да ме впечатли. Да не говорим, че се чувствам като разгонена кучка – не ме свърта. Имам интерес към някой докато получа своето, после ми писва. Или после просто се влиза в някакви стандартни граници, които ме вбесяват. Не мога да отговоря на въпроса какви са нестандартните граници. Още ги търся, още се опознавам, разбирам какво ми харесва и какво не. До тогава ще съм сама и ще карам наред, докато се блъсна в него и в него преоткрия себе си.

И аз се чувствам така! Дано скоро намерим това, което искаме, и дано точно то да е това, което искаме :)

щом е станало така, значи не е можело да бъде иначе, защотото, ако е можело да бъде иначе, тогава защо не е било то... - това е моята Философия на Несъжаляването:)
иначе този постинг ми звучи адски близко. скоро станах на 25, а в периода между 18-24 съм имала три основни връзки (тоест, три за които, за които може и си струва да се говори като за връзки) - мъж на 30 с манталитет на 15-годишен, който неизменно беше учуден, че съм толкова малка, а пък се оказвам по-разумна от него, ама му приличаше по-скоро на случайност; с един журналист, който живееше от години с нещо като негова жена и паралелно с мен чукаше около приличен войскови строи други разни двайсеттина годишни заплеснати патки и един наистина готин тип, само че с дете и при това чааак от Пловдив. за всеки от тях съм знаела, че е ако не невъзможен, то поне крайно неподходящ, но така ми е било интересно. и е боляло - в градация, все по-силно. но си знам, че аз съм си избрала това. ние си избираме трудното, невъзможното или просто неподходящото и няма логика да съжаляваме за нещо пропиляно. защото не е пропиляно. ти си толкова цветна, може би И заради някой от тези, заради които сега съжаляваш. поне аз така подозирам:)

Браво trevistozelena. Точно това исках да кажа и аз (като смисъл), нищо което ни се е случило в миналото не е пропиляно. Аз не съжалявам за нищо и не бих го направила, защото точно тази част от живота ми ме е превърнала в това което съм сега.

и тука развалини и отломки от чирепи, които се успокояват, че ниекой заблуден археолог ще ги ги направи ценни експонати, хи-хи

#anabel4o
Ще го намерим ;)

#trevistozelena & cydonia
Да прави сте, но аз понякога съжалявам за тези години. И точно те са ме направили така каквато съм в момента.

#norman
Всеки иска да бъде ценен експонат, и ти искаш, един ден...

защо е нужно да има як скандал при положение, че може да се разберете? има хумор, има и хубав здравословен секс след полезни за вас разговори. скандал ...

25 е преломна възраст - четвърт век! ама докато се усетиш и виждаш на хоризонта 33 - 1/3 век! и аха, аха - все равносметки:)

Защото искам страст в отношенията, не само в секса. Не искам единия да мълчи докато другия крещи. Искам взаимност. Малко извратено, ама то човек иска това което няма.

Предпочитам на 26 да спра с тези равносметки, а на 33 да мисля за нови :)

и спираш да го мислиш.
нещата се случват, защото трябва да научиш нещо.
това е.
знам, че е прекалено философски, ама.. от тръшкане и искане файда няма :) всичко ще си дойде на мястото, когато си готова за това.
киски :)

е нужно да се крещи? страсти има разни, защо е нужно с лошо с партньора?
хубав секс има и хармонична среда, тя по ми допада. стреса не ми действа добре:)
ще цитирам пак една рускиня - выбор сейчас слишко шикарний ...

и да съжаляваш, и да не... все тая.
Гледай напред и си свиркай :)

Even so, soho cheer up!

Вчера излизах с едни колежки от унито, големи симпатяги, стана дума за гаджета ала, бала. Трябваше да направя рекапитулация пред тях на моите интимни взаимоотношения и липсата от такива сега, а те ми се изхилиха и ми казаха, че в студентството съм ги изтървал, докато се бях заплеснал по една фуста. Въобще не се спекох от това Life is peachy and so am I както се казва. Но си извадих поука: Никога не се заблейвай по фусти! :-)

Успех в търсенето на Mr. Proper.

да забравяш миналото, ще научиш ли и мен? Или поне някакъв hint ми дай.. :)
напоследък и аз прекалено ровичкам върху миналото и размишлявам над това как "щом една връзка не се е осъществила, погледнато обективно не е била възможна"..За съжаление, това не ме успокоява
и аз не съм срещнала подходящия. вече и не искам.онзи ден ми се падна късметче "тези, които най-малко искат, са най-близо до боговете" :)))

Научих се д ане мисля за бъдещето, ще се науча и за миналото, даже понякога усещам напредъка :)

Да всички сте прави. Каквото било било, и каквото ще става ще става.

Не знам дали искам да срещна подходящия или който и да е там. Наистина не искам. И да го срещна всичко ще протече по познатия начин.

Всъщност и аз не знам какво искам. Точно в това ми е проблема.

това последното ми е познато "всьщност и аз не знам какво искам" ...............може би е от ЕГН ,а може би не ........както се казва най добре се учим от грешките си , а по хитрите от грешките на другите:))Тезата за карам наред ми допада обаче едва ли тва е начина да намериш "него" , относно преоткриването там е сложно .........по скоро напасване и компромис :))

миналото трудно се забравя,защото все пак градим настоящето си върху него.......не се сдухвай! и не съжалявай за нито един миг от живота си,всичко е било за добро!

по-добре да имаш кофти спомени,отколкото да нямаш никакви,защото си ги спестявала..........

На един от учениците на Сократ му предстояло да се ожени и бил изпаднал в спек дали взима правилното решение. И се допитал до Сократ какво да прави-да се жени или да не се жени.
-Няма значение какво ще решиш-и в двата случая ще съжаляваш.-бил съвета на Сократ. Та и ти така. Ако беше станало обратното сега щеше да изпадаш в паника, че си се наживяала, че ти е време за сватба, бебета и прочие...

времето не можеш да го спечелиш или загубиш, то си върви винаги с еднаква скорост :)
можеш да го прекараш добре или зле.
щом си се чувствала щастлива за момента, значи си ок. горе главата!

"Не знам дали искам да срещна подходящия или който и да е там. Наистина не искам. И да го срещна всичко ще протече по познатия начин."

Nqma takova oburkvane!!! ... :):):)

Абсолютно си прав/а.