Прочетен: 2414 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 08.08.2008 11:07
Сега ще ви разкажа една история за дълго ухажване и пълно отдаване на финала:
Плацикам си се аз ден след ден на брега на морето. Гледам си аз в една точка небето. Телефона ми звъни с писък на гларус. Не се различава от истинските гларуси. Следователно рядко бива вдиган.
Цигарка припалвам една след друга (един стек приключих за няма и седмица) и сменям питиетата в реда – кафе, айран, джин с тоник, маргарита – или обратно, или разбъркано, както дойде.
Усещам аз обаче особено присъствие. Едно леко притискане. Напиране за внимание. Но аз, концентрирана в цигарите, напитките, морето, небето и гларусите, не му обръщам внимание. Така ден след ден иска внимание. Един ден е по-настоятелен, друг - направо липсва.
Наблюдаваше ме докато сълзите ми се стичаха при мисълта за прибиране. Бършеше ми ги, повтаряйки колко красиви са очите ми, и кроейки план как няма да ми позволи да плача повече.
Видя ме и гола в нощното море.Толкова му хареса мократа кожа, разпиляната коса, настръхналите гърди, че реши, че това е последния му шанс. Затихна леко на другия ден, за да ме нападне с пълна сила.
И този ден дойде. От сутринта го усещах, плътно до мен. Игнорирах го пак. Нямах нужда и от него. Но той чакаше. Да тръгна на обратно. Където най-много се страхувах. Беше си обещал да ме предпази от сълзите. С доближаването на София той ме загръщаше, целуваше ме, бунтуваше се в мен, искаше да влезне през всеки отвор и пак да излезе. Искаше ме цялата за себе си.
И аз му се отдадох.
Трети ден сме заедно. Мисля само за него. Разгорещява ме, после ме разтърсва. Разкъсва ми дробовете, замайва ми главата. Скоро мисля да се разделя с него. Връзката ни е изтощителна и много гореща. Направо боли.
Може би ще ми липсва.
Въпреки изпепеляващите ни отношения, изпълни едно обещание – аз повече не плаках.
както обичам да казвам : Любовта е една и съща, само мъжете се сменят. :)