Живота, чувствата, емоциите.

Времето ги заличава.

Поглеждам назад. Опитвам се да се сетя как съм се чувствала в определени моменти, припомням си хора, за които съм горяла в собствения ад. Нищо. Не трепва нищо в мен.

Да, спомените са хубави. Но къде отиват тези дълбоки чувства?

А толкова много сълзи...

И защо, когато знам всичко това, толкова много се впечатлявам от някакви дневни несгоди. Като знам, че след време те няма да значат нищо.

Четейки се назад, забелязах, че в последните постове постоянно чакам. Сигурно е по-силно от мен. Чувството на очакване.

Но ми харесва неизвестното.

Въпреки, че понякога се губя в настоящето, а бъдещето е черно. И страшно.

Този страх. Мразя го. Казват – ако се изправиш пред него и спира. Е да, ама ако се страхуваш от хлебарки, може да го пребориш, държейки някоя в ръката си. А аз как да го преборя. Може би, продължавайки да живея.

Та всъщност исках да кажа, че търпение си е нужно. А на мен толкова ми е чуждо. Но все пак дори Господ не е успял да сътвори всичко за един ден, та какво остава аз да мога... (това го из плагиатствах, признавам).

:*

е за избрани! Много точен пример с хлебарките:)

Да бе, къде се дяняха онези силни чувства? Изми ги дъжда, отнесе ги вятъра. Тука има, тука НЯЯМАААА.

Тоя с червените гащички май чака да го опънат след концерта! :) Или по време...

с червените гащички аз бих го опънала и преди и по време, и след концерта ;)

опъване да има, опъване без граници: най - новата кампания....хахахахахаха
Поздрави:
Калоян

Калояне, ще трябва да се спреш пред моята граница. Не робувам на моди и лош вкус.

Тоя с червените е толкова противен, даже да има пишка. Но ти си имаш свои слабости, разбирам.

вики.....вики...ти нямаш ли си друга работа освен да расъждаваш над някакви шеги в някакъв блог в интернет и дали soho е мъж или жена......хахахахаха
поздрави:
Калоян

Калояне, ти нямаш ли си друга работа, освен да се месиш на другите!
Личните си отношения не ги коментирам с приятели и неприятели.