Дори не ми се говори.

Само дето ме тресе.

Силни емоции, а все още ги затварям в мен.

Днес ще се наплача.

И ще мине.

А вчера танцувах.

Онзи ден целувах.

Не знам на къде да тръгна.

За да се усмихна.

И да развържа топката в гърдите.

Искам да вярвам, но няма в какво.

Онази, красивата, истинската...

Чакам я.

Скоро.

2009.

Още 11 месеца.

КОйто виси и чака нищо не намира :))))))))))))))))
И да има нещо, той взрян в своето чакане го пропуска и после лапа мухите.

Никога не затваряй емоциите....