Подготовката:

Маршрута, който избрахме първоначално беше България – Сърбия – Босна и Херцеговина – Дубровник. Един ден преди да тръгнем разбрахме, че се иска виза за Босна. Веднага променихме маршрута. България – Сърбия – Хърватска – и после по крайбрежния път до Дубровник. Заради тази промяна тръгнахме в 12h вечерта. Т.к. пътя се очертаваше 20ч. Ние бяхме с Бус – 7 човека, двама от тях шофьори.

Пътя:

Речено-сторено. Тръгнахме. Доста бързо минахме границата. Пътувахме цяла нощ през Сърбия. Към 5ч влезнахме в Хърватска. Забелязва се как колкото по на Запад отиваш толкова по цивилизовани стават пътищата. А около теб всичко е подредено.

Спряхме да закусим на едно спретнато ресторантче. Голяма красота.

Оттам по магистралата се отвори страхотна гледка. Не бях виждала никога толкова красив пейзаж.

Само дето ние се скапахме от път. Да не говоря, че единия шофьор леко се унесе по едно време, та аз от този момент не мигнах. И само говорех глупости да го държа буден. Че другите се бяха нокаутирали с едни усикита от границатa :)

Там има и много дълги тунели. По 8км. Беше си бая голям шок да минаваш оттам.

Преминахме и през Босна и Херцеговина. Много малка част стига до Средиземно море. Но за разлика от мизерията в цялата им страна – морският им курорт беше неописуем.

Престоя:

Привечер стигнахме тоя Дубровник. Минахме по този мост на влизане.

Оттам тръгнахме да търсим хотела, където ни бяха нощувките. Всички бяхме се лепнали на прозорците и гледахме нощен Дубровник.

Самият хотел не беше нещо особено (което ме навежда на мисълта, че съм е*ати глезлата). Всички с мен бяха не пушачи и аз излизах като прокажена на вън на некви студове да пуша... Да не говорим, че и стаята беше за непушачи и аз по хавлиика тичам до асансьора и пуша. Един път се сблъсках със семейство китайци – доста се смутиха, какво и аз. Грозна работа, ама Българска J))

През деня се разхождахме. Само в стария град като цяло. То Дубровник е само това. Т.е. забележителностите му.

Да не говорим, че няма нормален плаж. Само някво каменисто брягче. Но аз нали съм си нахална и наджапах в морето. Направо после не си чувстах краката. Няма такъв студ.

Решихме да ходим и до град Котор в Черна гора. На митницата щтателна проверка – заради казинатаJ.

Град Котор е един малък рай. Дубровник пасти да яде. Там бях като хипнотизирана. Имаше толкова яки гледки, яхти, заведения. Видях един съвсем друг стил на живот. И съответно ми се прииска J Да имам яхта, гоооляма.

Вечерта ходихме да гледаме Тотнъм и незнам си кой в една английска кръчма по ей тези улички.

Там ми беше супер. Почувстах се уютно и си пийнах J Ама скъпотия мамата си джаса...

Връщането:

След ден два си тръгнахме. На връщане имаше супер як сняг. Аз толкова не бях виждала цяла зима. Действието се развива Март месец. По магистралите максималната скорост беше 40км/ч, защотот на мостовете можеше вятъра да те отвее.

След около 20 часа път се прибрахме.

По-късно същия ден аз се изнесох...

Много интересни преживявания и хубави снимки! Поздрави:))Изненада ме хотела и голямата палма отпред?? Мислех че там няма палми???

С един приятел мислим да правим подобно пътуване но на мотори. Готино!

Благодаря ,че разказа..макар и малко постно.:))
Аз като чуя за Дубровник се сещам за филма с Лепа Брена "Хайде да се волимо 2" (не се смей), който е в общи линии мног хубави гледки и сръбско хумор, но аз сръбския хумор си го харесвам.
Поздрави..благородно ти завидях, нищо че пътуването не е от най-кратките, заслужава си. :))

Кой ме взе днес на пътешествие:))))

за разходката! :-)
добре се справяш с фотоапарата ;-)

Благодаря:)

Има палми и то на много места. Особено по пътя за Котор е пълно :)

Разказах постно, за да не съм отегчителна:)

Напротив- интересно е. :)

Пътя от там е транзитен, имаше бая строги митничари и може би ако се бяхме опитали да се отклоним от пътя сигурно щяха да искат визи.

малеее, мале..ква красота...знаех си аз, че тря да се иде там!! блазе ви!! супер... :)

Снимките са R&B направо, но финала направо убива вожда.

но като малък.

аз съм изненадана как близки до нас страни могат да са толкова далеко пред нас?????????

красотата им ме навежда на мисълта, че ние след 50 год можем и да ги стигнем, но те след 50г къде ще са...............не ми се милси.................. ?

много е красиво :)