Прочетен: 2706 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 17.09.2008 12:28
Сутринта изпитах лека носталгия и тъга за сегашната ми работа – местоположението, транспорта до работа, хората, които ме познават от години. Дори и работата, която върша. Защото аз си я обичам. Обичам да работя.
Всичко това изчезна до три часа след като дойдох. Сега вече искам да запаля с 200 нанякъде и да не се връщам повече.
Все едно съм в една дългогодишна връзка. Където отношението се променя, където ставаш даденост, защото до болка сте свикнали заедно. Където преглъщаш всичко в името на доброто старо време, когато се обичахте.
Никога не се оженвайте/омъжвайте за работата си, освен ако фирмата не е ваша собствена.
И както е логото на фирма за търсене на работа jobsintown.de – Живота е прекалено кратък, за да работите неподходящата работа.
И да не забравяме:
Снимките са взети от: http://afrison.com/outrageous-ads/698/
17.09.2008 12:53
Аз много се кефя без колеги :)
17.09.2008 13:39
Пращам ти на работата вярата , надеждата и любовта !!
Днес без музика ли ? ;)
17.09.2008 15:13
Поздрави:
Калоян
успех със следващото бацане:)
17.09.2008 23:54
Бъди себе си, следвай мечтите си и винаги ще бъдеш все така.... Невероятна!
Нищо че изглеждаш съвсем обикновенна. Ти просто си Невероятна.
18.09.2008 12:27
Конфуций (около 551-479 пр. Хр.)
може би 5% от хората, които познавам, наистина си обичат работата. имам предвид, обичат да я вършат, а не обичат да си получават заплатата на 1-во число.
но и тези 5%, ако им кажеш - абе ако можеше заплатата пак да си я получаваш, но на работа да не ходиш, ха познай какво щяха да изберат :-)