Нещо напоследък не сънувам хубави неща. Ако трябва да вярвам на съновниците - направо ужас - вкъщи под ключ. Тази нощ сънувах бели рокли и стълби. Направо тичах надолу.
И така седях и си мислех на спирката за тези сънища, и защо ги сънувам. Трябва ли да им вярвам или не? Ами хората, които не си спомнят какво са сънували не се ръководят от това, ами си живеят живота и не им дреме.
И така докато си чакам рейса, закъсняваща за работа, усетих нещо мекичко и влажно отзад по пръсеца на крака ми. Обръщам се и гледам - едно сладичко кученце. Погледна ме нагоре и отново ме близна по крака. Просто ей така. Стана ми толкова мило. Направо имах чувство, че ще прелея от обич в тоя момент. Порадвах му се малко и то си тръгна.
И изведнъж реших, че какво по - хубаво начало от нещо толкова мило и невинно. Замислих се, че все пак трябва да оценяваме и малките неща, а не толкова да мислим какво и защо става. Трябва да се наслаждаваме на всеки един миг, който имаме без да мислим за момента след това.
Така че - сънувай наяве, изграждай една красива реалност, а наистина съумявай да хванеш Мига.
За негативните мисли - за тях мога много мног да говоря. Истината е, че още се уча да не им се подавам. Мисля, че напредвам. Но има още много да се старая. Каквото и да ти кажа, ще е лесно. Прилагането обаче е трудно. Защото силата на мисълта е най-силното нещо, което може да промени живота ти (извини ме ако се повтарям). Целта е, когато такава мисъл се появи да се сещаш за моментите, в които я е нямало, и да се супокояваш, че това е просто временно!
