Вчера се бях надъхала повече за този пост, а днес ми е леко все тая. Но нищо така няма да е гневен, а трезвен и премерен (освен ако не избухна до края). Незнам аз ли правя грешки с тея мъже, нещо плаши ли ги в мен. Много силна ли съм за тях (говоря емоционално) или пък свръх сексуална? Или прекалено умна, или прекалено принципна и знаеща какво иска? Защото аз наистина знам какво искам когато съм с един мъж. И не се притеснявам да си кажа и да си говоря. Дали пък не ги плаши това? Какво да стана като няква мумия. Да не пускам, щото секса е на някво долно ниво в живота ми. Да съм някъв дебил и да ги гледам в очите. Или да бъда някъв бетон. Била съм и обичаща и обичана. Неискам вече. Искам до мен един стойностен човек. С който да се чувстаме добре. И двамата. Пак се залъгах. Пак повярвах. Аз където си казах, че на това не се поддавам вече. И кво. Нашата става сутрин, оправя се, вълнува се. Чака (как ненавиждам това чакане). И накрая прав, здрав и корав. За жалост преносно. И в случая не ми е тъпо за някой си, а за мен. Че пак съм се поддала. Че пак съм била искана за определно нещо. С какво съм по различна от другите жени, които си имат приятели. Може би защото не се примирявам с много неща. Или не искам обикновения живот на една жена. Или защото ми харесва да съм мъжемелачка. Да проблема си е мой – аз не знам какво искам. Хем искам да съм сама, хем искам да има някой до мен. Хем искам да съм властна, хем искам да съм подчинена. Само незнам до кога ще издържа. Защотот си преживявам всичко, в мен. Плача и се смея. Тежко ми е, после ми става леко. Явно пътя за ставане на кучка е доста дълъг и тежък. Но тогава пък ще загубя идентичността си. Пък като се замисля тя за какво ми е, след като с нея не ме харесват...

hey, watch your language!!!

До анонимния (1) - като не те кефи не чети. Човека тука си излива душата !

Soho виж к'во чадо. Ако не си сигурна какво трябва прави каквото чувстваш, а останалото само ще се нареди. Ще станеш каквато трябва от самосебе си. Един съвет само. Бъди каквато искаш , но приятелите си ги пази защото са ценно нещо. :) Успех.
Опознаеш ли себе си останалото е лесно.
Успех още веднъж.

Като не те харесват, много им здраве! Харесвай се ти! Който е истински, ще го оцени.

Хубаво, искаш човек до себе си, ама не изпадай в такива депресарски мисли. Рядко човека идва когато го търсиш. Аз преди 7-8 години го имах този проблем. Исках да си имам момиче до мен и т.н. и накрая случайно тръгнах с една. И после като се разделихме какви прекрасни времена настанаха. Явно сега е твоето такова време, а и ти явно не си поплюваш с мъжете, така че все някой ще подаде. По-точно точно ТОЙ ще подаде, щото ако е все някой ще му разкажеш играта просто. Както е казала Маргарет Тачър: "Аз мога да бъда безкрайно търпелива, когато знам, че накрая ще постигна своето."

понякога да бъде кучка е единственото оръжие на една жена...