Днес ми е от дните, в които ми се плаче. Мога да плача за всичко – за мен, за теб, за вас, за децата, за възрастните хора, за животните. Мога да плача без да спирам. Тъжно ми е.

Това ли е любовта. Или страха. Или и двете.

Или може би заради дългата еуфория, в която се намирах, нивата на серотонина ми са стигнали върха, сега падат стремглаво надолу. Нормално е нали? Нормално е след щастието да има и болка. Дори и без причина. Или е предчувствие.

Искам да спре. Искам всичко да си бъде по старо му.

Но когато стомаха ти е свит не може да не мислиш за това. Или ме е страх от неизвестността. Утре какво ли ще стане? А днес?

Като фурнаджийска лопата съм. Днес така, утре иначе. Понякога в един ден минавам от едната крайност в другата.

Определено не съм в ред. Ебати емоциите бушуват в мен. А имам топлина, имам любов. За мен си.

Чувставата, които ме разкъсват ме карат да пиша супер несвързани неща. Но някъде трябва да го излея. За да ми олекне. А иначе всичко друго минава и заминава.

Бля, бля, бля....

Работата е ако можеш да си забраниш да му мислиш,а ако не, шопинг и блоготерапият вършат добра работа

P.S FTA

добре си го озаглавила.
днес се излагаш.
я горе главата. погледни през прозореца и веднага ще ти се вдигне настроението. виж какво е слънчево и приятно.

и аз се присъединявам към призива-виж колко е готино времето ;)) усмихни се, порадвай се на живота и знай, че утре ще е по-добре от днес :)

И аз се присъединявам... До довечера ще си весела, засмяна :))))

че ще ти мине :-)
ако пък мислиш, че това ще помогне да ти мине по-бързо... и ако намериш време за това... поплачи малко - колкото да ти мине мерака ;-)))

Успя ли да начешеш нещо ново тези дни?